Мая Вапцарова ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА>Улисани в житейското безумиеНад нас се бавно

Мая Вапцарова 
ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА > Улисани в житейското безумство
Над нас се постепенно Космоса разрушава.
Като шрапнели се изстрелват
Астероидите
И черни облаци ни задушават на разсъмване.> Света ни се затлачва от неистини
Настъпва планетарен апетит
Изчезват пътищата сред хората
Пропадаме в безчовечен пъкъл.> А може би срама ще ни залее
Земята гледа и мълчи
Върти кълбо, в което огън тлее
Надежда някаква гори
Това е пътя бъдеще в него зрее...> ---------> ***> Върни ми Господи индивида
Дори да е остарял, изтощен, прошарен
Върни ми го оня, който е създавал
И вероятно със дух е живял.> Залети сме с логаритмувана мръсотия
Изражда се нашия век
Препускаме зомбирани
Крещим:
Живота стана лек,
        Живота е по лек.> И върху пори на земята
Растем като паразити
Очакваме робот стоманен да ни вразуми
Прости човечество, в илюзия сме
Не търсим робството духовното да размени.> Върни ми Господи индивида
Що смисъл влага в далечната фантазия
Що песента запява щом изиска
Що знае що е независимост.> ----------> Джобовете и парата> Дълбоките джобове ни командват
Затуй сме войнствени и зли
Въртим мозъка си сякаш в вярна посока
А той ни се озъбва от всички страни.> На джоба рейтинга е недосегаем
Усилено морал и нравственос разрушава
до момента в който в дълбокото ни тикне
Да и срути светлите мечти> Парата стана слънце, дори Господ
Чертае бъдещето ни даже
За гърлото ни стиска все по-силно
И губим всеки ден от свойте добрини.> Дали човечеството в миналото ще се опомни
Във време се обръща нашата душа
А да се борим, дали си коства
Парата през днешния ден единствено с живот се купува.>